Кърменето няма да помогне
Снимка: Guliver/iStock
Розовите бузки на бебето понякога не са признак на здраве, а първият най-ранен сигнал за специфично кожно заболяване – атопичен дерматит.
Диагнозата се поставя от дерматолог въз основа на строго определени критерии, тъй като разграничаването на нюансите и отделните симптоми изисква опит.
Диагноза
Майката забелязва не толкова розовите бузки, колкото кожата, която е много суха и грапава. В по-късна възраст бебето може да получи обриви по колената и лактите.Тези първи симптоми говорят, че то е склонно да развие в по-лека или тежка степен атопичен дерматит.
"Ако обривът се яви още на 3-ия 6-ия месец след раждането, това най-вероятно е атопичен дерматит – бузките се обсипват със ситни пъчици, които сърбят. Те стават грапави и червени. Обривът може да обхване и главата – в косата се получат корички.
Обикновено детето се чеше, защото го сърби, а от разчесването остават следи. Има и по-тежки форми, при които обривът обхваща цялото тяло. Още в този първи етап трябва да се вземат мерки", обяснява доц. Жана Казанджиева, дерматолог от Кожна клиника на Александровска болница.
Наследственост
Болестта е наследствена. Знае се, че 30 % от хората с тежък атопичен дерматит носят ген, който отговоря за един протеин. Обикновено в тази фамилия има някой, който е с бронхиална астма, сенна хрема, алергичен конюнктивит, атопичен дерматит. И невинаги този ген се предава пряко по майчина или бащина линия.
Освен наследствеността обаче има и други фактори, които дърпат спусъка на болестта. Това е средата, в която живее детето. Затова наричат атопичния дерматит "болест на цивилизацията". С тази реакция нашата кожа отговаря на предизвикателствата на външната среда, която е все по-натоварена с алергени – има ги във въздуха, който дишаме, във всичко, което влиза в досег с кожата, както и в храната, която ядем.
Защита
Кожата би трябвало да ни пази от външната среда. Когато обаче тази бариера атакувана често, тя става неустойчива. Защитата се „пробива”, а резултатът е атопичният дерматит.
Какво помага
След като дерматологът постави диагноза, ще препоръча и лечение. Важно е то да започне още в този начален стадий, защото вероятността да се овладее тогава е по-голяма. Необходимо е сухата кожата да се заздрави и да й помогнем да изгради защита. Затова тя трябва да се маже обилно с подхранващи, омазняващи и хидратиращи кремове, които дерматологът ще препоръча.
Майката трябва да се научи как и с каква козметика да къпе бебето и как правилно да го подсушава.
За алергичното бебе сапуните са неподходящи. Те трябва да се заместят с медицинска козметика от сериите за атопична кожа.
Другото важно изискване е бебето да се облича само в памучни дрехи и да спи в по-студена стая, защото на топло обривите сърбят и смущават съня му.
Няма доказателства, че кърменето може да предпази бебето от атопичен дерматит. По този въпрос учените все още спорят. Някои лекари съветват майките, които са с астма, по време на бременността да пазят диета, други твърдят, че тя няма отношение към алергиите на бебето в утробата.
Категорично обаче е доказано, че бебето, което е с атопия, обикновено е алергично и към храните. Алергията към яйца и мляко преминава докъм първата година, тогава пък атопичният дерматит се засилва. Той има няколко пика. След бебешката възраст идва вторият – така наречен детски стадий, в който обривите се преместват в гънките – най-често зад коляното и лакътя. И понеже сърбят, детето ги разчесва и има риск да се получат допълнителни инфекции, разказва доц. Казанджиева.
Част от децата „израстват” болестта и до 12-15-ата година проблемът се решава от самосебе си. Ако обаче не отшуми до тази възраст, остава за цял живот.
По модел на Европа и у нас се организират училища за родители на деца с атопичен дерматит.
Училището събира дерматолози, психолози, специалисти по хранене, лекари хомеопати, които обучават родителите. Информация може да се получи на www.derma.bg.
Веселина Мончева
Снимка: allergistlafayette.com
В рамките на форума бяха представени тревожните данни, които подчертават значимостта на грижата за недоносените деца и важността на профилактиката и ранната диагностика.
Снимка: Фондация „Нашите недоносени деца“
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари